Bezhantsi: Bulgarian 2013
Бежанци
25.16 €
Share
Wishlist
Bulgarian perspective on the events in the novel remains unspoken. And time passes ... left Greeks Drama uprising have their monuments and Bulgarian casualties in the same events are doomed to oblivion. With the exception of a few in-depth studies of Bulgarian historiography, a TV television talk show, several linguistic studies, one or two memoirs testify - all in all literature that counted on one hand - for all its innate sensitivity to our people the truth in this case as that you know her neglect. No political considerations can not justify such historical neglect. The suffering of thousands of Bulgarians deserves to be meaningful, absorbed to become of historical trauma and emotional experience. Than it would have at least two direct benefits: on the one hand, feeding quite eroded sense of national consolidation, on the other, using the last option - if it still exists - to witness the descendants of those Bulgarians who decades ago opted to remain in their places as citizens of the Greek state that they are not abandoned by their ancestors that are part of the Bulgarian homeland.
Writing a novel was preceded by prolonged collecting activities and introduction to scientific interpretations. I feel obliged to highlight a few of the authors whose works I was of invaluable assistance: Bulgarian researchers Georgi Daskalov Dimitar Jonchev and grace Shklifov and Greek interpreters of this topic, including particular emphasis anthropologist Anastasia Karakasidou and writer Dido Sotiriou. Some of these people are no longer among the living, and most of my direct informants ancestors witnessed the events, but it is known that fiction breathes new life and salvation from the dust of time.
more
Българската гледна точка към събития в романа остава неизказана. А времето си минава… Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира. Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара. Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. От това би имало поне две преки ползи: от една страна, подхранване на доста ерозиралото чувство за национална консолидация; от друга, използване на последната възможност – ако все още съществува такава – да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.
Написването на романа се предхождаше от продължителна събирателска дейност и запознаване с научните тълкувания. Чувствам се длъжна да откроя неколцина от авторите, чиито произведения ми бяха от неоценима помощ: българските изследователи Георги Даскалов, Димитър Йончев и Благой Шклифов, както и гръцките интерпретатори на тази тема, сред които особено подчертавам антроположката Анастасия Каракасиду и писателката Дидо Сотириу. Някои от тези хора не са вече между живите, както и повечето от моите преки информатори, прадеди, свидетели на събитията, но знае се, че художествената литература вдъхва нов живот и спасява от праха на времето.
more
